Химичен състав на етеричните масла.
Какво е нужно да знаем за химичния състав на етеричните масла, за да ги прилагаме безопасно и целенасочено?
Какво е важно да знаем за химичен състав на етеричните масла?
Съотношенията на различните химични компоненти в етеричните масла са определящи за техните терапевтични възможности и характеристики. Те са в основата на тяхната лечебна сила и фундамента за идентичността на всяко едно етерично масло. Нека разгледаме основните групи и се научим да ги припознаваме в маслата, с които разполагаме! Това ще улесни в пъти нашия избор на правилни масла и комбинации.
Основните съединения или съставки, които се намират в етеричните масла, могат да бъдат класифицирани, както следва:
Алкохоли: Името на алкохолите започва с основния терпен, от който са получени, и винаги завършва с „-ol“. Алкохолите притежават добри антисептични, антивирусни и противогъбични свойства. Те обикновено не дразнят кожата и не са токсични. Алкохолите възбуждат и зареждат с енергия. Някои примери за алкохоли включват линалоол, ментол, борнеол, цедрол, цитронелол и гераниол.
Алдехиди: Алдехидите са отговорни за характерния аромат или аромат на много основни масла. Те притежават противоинфекциозни, тонизиращи, имуностимулиращи, противовъзпалителни, съдоразширяващи, хипотензивни, антисептични, понижаващи температурата и успокояващи свойства. Маслата с високи нива на алдехиди, като лимонена трева, могат да раздразнят кожата и да причинят сенсибилизация при някои хора. Алдехидите са нестабилни и податливи на окисляване, когато са изложени на кислород и ниска топлина, което прави важно правилното им съхранение. Алдехидите завършват с „-al“. Обикновените алдехиди включват цинамалдехид, нерал, гераниал и цитронелал. Алкани: Само няколко етерични масла съдържат алкани и обикновено в много малки количества. Розовото масло изглежда има най-високата концентрация на алкани до 19 процента. Целта на алканите в растенията е да предпазва растението от вредни организми и хищници, както и намалява загубата на вода и минерали. Розовото масло съдържа значителни количества алкани. Примерите включват трикозан, ундекан и додекан.
Алкени: В изобилие в дърветата и други растения, алкените влияят на характерната миризма на етеричните масла. Тези съединения могат да бъдат идентифицирани по тяхното окончание „-ene“. Те притежават противовъзпалителни, релаксиращи, противоракови, аналгетични, противогъбични и антимикробни свойства. Примерите включват лимонен, мирцен, хумулен, хамазулен и туен.
Карбоксилни киселини: Карбоксилните киселини са органични киселини, образувани при окисляването на алдехиди, които обикновено завършват с „-илена киселина“. Те рядко се срещат в етеричните масла защото не са много летливи. Те са противовъзпалителни и антиалергични. Примерите включват розмаринова киселина и хамазулен карбоксилна киселина.
Кумарини: Етеричните масла, които съдържат кумарини, обикновено са фототоксични и не трябва да се използват непосредствено преди излагане на слънце или UV лъчи. Те не се извличат лесно по време на процеса на дестилация, тъй като не са много летливи. Кумарините са разредяващи кръвта, хипотензивни, спазмолитични, антиконвулсантни и антимикробни. Те включват бергаптен, псорален, ангелицин, цитропен и бергаптол.
Естери: Етеричните масла, които съдържат естери, обикновено са с много ароматен, често плодов аромат. Те притежават спазмолитични, противовъзпалителни, противогъбични, релаксиращи, антимикробни и подхранващи кожата свойства. Етеричните масла с високо съдържание на естери са добър избор за мускулни спазми и кожни обриви. Тези съединения са широко открити в етеричните масла и обикновено завършват с „-ate“. Някои примери за естери включват линалил ацетат, гераниол ацетат, евгенол ацетат и геранил ацетат.
Етери: Етерите имат подобни свойства и характеристики като естерите, но се считат за много по-силни съединения. Поради мощния си ефект, етеричните масла, които съдържат етери, не трябва да се приемат във високи дози или да се използват за продължителни периоди. Те притежават антисептично, противоинфекциозно, противовъзпалителни, спазмолитични, отхрачващи, стимулиращи, диуретични и нервни (успокоява и успокоява нервите) свойства. Етерите обикновено завършват с „-оле“ и включват естрагол и анетол.
Кетони: Тези сравнително стабилни съединения не се метаболизират лесно от черния дроб, така че тези с чернодробни заболявания трябва да използват много малки количества етерични масла с високо съдържание на кетони и само за кратки периоди. Кетоните са изключително мощни и често се считат за токсични поради тяхната сила. Много ароматерапевти препоръчват да ги използвате много предпазливо. Това обаче не е така с всички кетони. Камфор, борнеол и евкалиптол са монотерпенови кетони, които могат да бъдат токсични за нервната система в зависимост от дозата, докато жасминът, фенхонът и изоментонът се считат за нетоксични. Кетоните подпомагат отстраняването на лигавицата, стимулират регенерацията на клетките и тъканите, насърчават отстраняването на белези, подпомагат храносмилането, нормализират възпалението, облекчават болката, намаляват температурата, могат да инхибират коагулацията на кръвта и насърчават релаксацията. Други примери за кетони включват туйон, ментон и карвон.
Лактони: Лактони се считат за антимикробни, антивирусни, противовъзпалителни, релаксиращи, аналгетични и понижаващи температурата и могат да понижат кръвното налягане. Те се намират предимно в изцедени масла, но понякога се срещат и в масла, извлечени с разтворител. Примерите включват бергаптен, фураногермакрен, кумарин и алантолактон.
Оксиди: Оксидите се образуват, когато даден елемент се окислява чрез излагане на кислород във въздуха. Освен евкалиптол (1,8-цинеол), те са доста редки в етеричните масла. Те са отхрачващи, леко противоинфекциозни, антисептични и анестетични. За съжаление е известно, че оксидите причиняват дразнене и чувствителност на кожата, така че трябва да се използват с повишено внимание локално. Примерите включват евкалиптол, линалил оксид и аскаридол.
Феноли: Най-често срещаните феноли, открити в етеричните масла, включват тимол, карвакрол, евгенол и чавикол. Имената им завършват на „-ол“ или „фенол“. Етеричните масла, които съдържат феноли, са много податливи на окисляване, могат да раздразнят стомашната лигавица и е много вероятно да причинят чувствителност на кожата и/или реакции, така че етеричните масла, които ги съдържат, трябва винаги да се разреждат преди локално приложение. Етеричните масла с феноли трябва да се използват за кратки периоди и да се приемат в по-ниски дози вътрешно, защото са много мощни. Те стимулират нервната и имунната система, действат като тоник в тялото, са мощни антиинфекциозни агенти, помагат да се освободи тялото от паразити, могат да повишат телесната температура, помагат за нормализиране на възпалението, полезни при ревматични състояния, помагат за изхвърлянето на излишните газове от червата, диуретик, антисептик и е доказано, че почиства клетъчните рецепторни места.
Терпени: Едни от най-често срещаните химични компоненти в етеричните масла, за които имам отделна по-подробна статия.
Терпените могат да бъдат разделени на монотерпени, сесквитерпени и дитерпени въз основа на тяхната структура. Терпените могат да повлияят както на инициирането, така и на прогресията на раковите клетки.
P.S.Chidambara Murthy KN, Jayaprakasha GK, Patill BS. D-limonene rich volatile oil from blood oranges inhibits angiogenesis, metastasis and cell death in human colon cancer cells.
Друго забележително свойство на терпените е способността им да преминават кръвно-мозъчната бариера и да навлизат в мозъчната тъкан.
[4] Buchbauer G, Jirovetz L. Aromatherapy – use of fragrances and essential oils as medicaments. 1994 Sep/Oct; 9(5):217-22.
Според изследванията, терпените увеличават мозъчния кръвоток, като по този начин индиректно засилват доставката на кислород до мозъка. Те също са антивирусни, антибактериални, противогъбични, антисептични, аналгетични, защитни на ДНК, противотуморни, противовъзпалителни, спазмолитични, отхрачващи, антиалергични, стимулират органите, оксигенират тъканите, подпомагат процесите на детоксикация и могат да бъдат едновременно повдигащи и релаксираща. Монотерпените се намират широко в етеричните масла. Примери за терпените включват лимонен, пинен, мирцен, камфен, бета-кариофилен, фарнезен, цедрен, кадинен и сабинен.
За повече информация за химичен състав на етеричните масла
