ЧЕРВЕНА СВЕТЛИНА
Терапията с червена светлина (RLT) е техника, която използва светлина с ниска дължина на вълната между 630 – 690 nm. за лечение на кожни проблеми, като бръчки, белези, упорити рани и редица други здравословни състояния.
В началото на 90-те години RLT е прилагана от учените за подпомагане на отглеждането на растения в Космоса. Те открили, че интензивната светлина от червените светодиоди (LED) спомага за насърчаване на растежа и фотосинтезата на растителните клетки. След което, тя е изследвана за потенциалното й приложение и в медицината, по-специално, за да се установи дали RLT може да увеличи енергията в човешките клетки. Изследователите се надяват, че RLT може да бъде ефективен начин за лечение на мускулна атрофия, бавно заздравяване на рани и проблеми с костната плътност и др.
Подобно на толкова много научни открития, ползите от употребата на червената светлина са открити съвсем случайно от д-р Ендре Местер, който забелязва положителните ефекти на лазера върху растежа на косата и заздравяването на рани при мишки. Това изследване поражда голям научен интерес за стимулирането на клетките при хора
Смята се, че терапията с червена светлина работи, като въздейства върху митохондриите. Те са електростанцията на клетката – там се създава енергията на всяка клетка.
Молекулата, носеща енергия, открита в клетките на всички живи същества, се нарича АТФ (аденозин трифосфат). С тази допълнителна енергия нашите клетки могат да реагират по-добре на увреждане и да се подмладят. Могат да вършат работата си по-ефективно; като насърчават растежа и подмладяването на кожата, както и да възстановяват възпаления и вреди. По-конкретно, определени клетки абсорбират дължини на светлинните вълни и се стимулират да работят.
RLT се различава от терапиите с лазер или интензивна импулсна светлина (IPL), защото не причинява увреждане на повърхността на кожата. Терапиите с лазер и импулсна светлина действат, като причиняват контролирано увреждане на външния слой на кожата, което след това поражда нуждата от възстановяване на тъканите. RLT заобикаля тази тежка стъпка, като директно стимулира регенерацията на кожата. Светлината, излъчвана от RLT, прониква приблизително 5 милиметра под повърхността на кожата. Терапията с тази червена светлина доставя на тялото нужната ни слънчева светлина, но без топлината (инфраред) и UV лъчите, които могат да причинят увреждане. Тя е по-здравословна алтернатива на цялата ярка синя светлина, от която сме заобиколени всеки ден, което може да затрудни съня и може да доведе до други здравословни проблеми. Тези фотони от естествена, терапевтична светлина произвеждат химическа реакция в митохондриите на вашите клетки, която повишава производството на енергия и регенерацията.
Още от първоначалните експерименти в Космоса има стотици клинични проучвания и хиляди лабораторни изследвания, проведени, за да се определи дали RLT има медицински ползи. Много проучвания имат обещаващи резултати, но ползите от терапията с червена светлина все още са източник на противоречия.
ЕТО И НЯКОИ ОТ ПОЛЗИТЕ НА СВЕТЛИНАТА:
Увеличава производството на фибробласти, които произвеждат колаген. Следователно LED терапията стимулира производството на колаген. Колагенът е основен протеин за възстановяване на увредена тъкан, включително старееща кожа и белези; придава структура, здравина и еластичност на кожата. Той е компонент на съединителната тъкан, която изгражда кожата, обикновено след няколко седмици или месеци – трябва да започнете да виждате забележими промени. Ако ще правите лечението си у дома, като използвате маска за лице, например, вероятно бихте могли да я използвате три до пет пъти седмично или каквото производителят препоръчва, за около 5 до 15 минути на сесия.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4848333/
LED терапията стимулира освобождаването на АТФ – аденозин трифосфат. АТФ е основният носител на енергия за всички клетки.
Насърчава заздравяването на рани и възстановяването на тъканите, като увеличава кръвообращението. Помага за намаляване на белезите от акне, подобрява тена и намалява бръчките, пигментацията и стареенето на кожата. Може да се прилага при розацея, псориазис, екзема, петна, кератоза и др. кожни патологии. Червената светлина може да унищожи анормалната кожна тъкан, без да навреди на здравата кожа.
https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/bjd.18651
Поради силните противовъзпалителни ефекти, лекарите могат също да използват терапия с червена светлина за лечение на акне, често в комбинация със синя светлина, която не прониква толкова дълбоко, колкото червената светлина, но е доказано, че убива бактериите на повърхността, които причиняват акне.
Намалява възпалението в клетките и оксидативния стрес
Терапията с червена светлина подобрява оралното здраве чрез облекчаване на болката. Когато се съчетаят с лечение със синя светлина, двете могат да помогнат за предотвратяване на заболявания на венците, избелване на зъбите и борба с оралните микроби и бактерии, които причиняват лош дъх, като същевременно намаляват болката в устата.
В помощ за краткосрочно лечение на синдрома на карпалния тунел
Стимулира заздравяването на бавно заздравяващи рани, като диабетни язви по краката
Подобрява растежа на косата при хора с андрогенна алопеция. Преглед от 2020 г. в Skin Appendage Disorders, изследващ безопасността и ефикасността на терапията с ниско ниво на светлина, разглежда десет рандомизирани контролирани проучвания и установява, че устройствата, използващи дължини на вълните, включващи червена светлина, изглеждат ефективни за лечение на косопад както при мъже, така и при жени .
https://www.karger.com/Article/FullText/509001
LED терапията помага за подобряване на съня, отпускането на мускулите и намаляване на стреса.
LED терапията повишава активността на лимфната система, като по този начин спомага за по-бързото премахване на отоци – отоци в тъканите. Прилага се за инхибиране на страничните ефекти от химиотерапията при рак, включително орален мукозит.
За облекчаване на болка и възпаление, свързани с тендинит на глезена, ревматоиден артрит и остеоартрит на коляното. Намалява лезиите от псориазис и помага за краткотрайно облекчаване на болката и сутрешната скованост, подобрява здравето на ставите и костите. Понижава възбудимостта на нервната тъкан чрез стимулиране на отделянето на ендорфини. Ендорфините са естествените химикали на тялото за борба с болката.
https://www.minervamedica.it/en/journals/europa-medicophysica/article.php?cod=R33Y2017N04A0603
LED терапията повишава фагоцитната активност и следователно помага в борбата с инфекциите. Фагоцитите помагат за унищожаването и изхвърлянето на мъртви или дегенерирали клетки. (За предотвратяване на рецидив на херпес от вируса на херпес симплекс.)
Терапията повишава и синтеза на РНК и ДНК. Това помага на увредените клетки да бъдат заменени по-бързо.
ПРЕПОРЪКИ ЗА БЕЗОПАСНА УПОТРЕБА:
Терапията с червена светлина изглежда безопасна и не е свързана с никакви странични ефекти, поне ако се използва краткосрочно и според указанията. Резервите на АТФ в клетката започват да се изчерпват от прекомерни дози светлина, компрометиращи положителна клетъчна функция. Тази терапия не е токсична, не е инвазивна и не е толкова груба, колкото някои локални лечения на кожата, като химически пилинг, дермабразио и лазерна терапия. Може да е безопасно за всички цветове и типове кожа.
Не трябва да използвате терапия с LED светлина, ако приемате Accutane за акне или ако имате кожни обриви. Страничните ефекти са редки, но могат да включват повишено възпаление, зачервяване и обриви.
Ако решите да закупите устройство за терапия с червена светлина, не забравяйте да предпазите очите си, следвайте всички указания и се грижете добре за устройството. (Въпреки че е по-безопасен за очите от традиционните лазери, може да е необходима подходяща защита на очите, докато се подлагате на терапия с червена светлина.)
Хората с лупус, порфиринови алергии или рядко заболяване на кръвта, наречено порфирия, което причинява повишена чувствителност към светлина, трябва да избягват PDT.
Преди процедура не нанасяйте на третирания участък кремове, серуми или етерични масла (особено фоточувствителните цитрусови масла).
С над 4000 публикувани медицински изследвания, направени върху ефекта на светлинната терапия, нейната стойност като терапевтична помощ при лечението е неоспорима. Широко разпространени изследвания са изследвали състояния като наранявания на сухожилия, мускули и връзки, незаздравяващи язви, гъбични инфекции, регенерация на нерви, периферна невропатия, безсъние, депресия, главоболие, хронична болка, белези, бактериални и вирусни инфекции, за да назовем само няколко…
https://www.redlighttherapy.com.au/research/
ДЪЛБОЧИНА НА ПРОНИКВАНЕ
Видимата червена светлина при дължини на вълните от 630 до 700 nm прониква в тъканта на дълбочина от около 5-10 mm. Светлината с тази дължина на вълната е много полезна при лечение на проблеми близо до повърхността, като рани, порязвания, белези, тригерни и акупунктурни точки и е особено ефективна при лечение на инфекции.
Инфрачервената светлина (800 до 1000nm) прониква на дълбочина от около 50 mm и по-дълбоко, което я прави по-ефективна за лечение на по-дълбоките мускулни структури, сухожилия, връзки, стави, кости и органи. ** Въпреки че червените и инфрачервените дължини на вълните проникват на различни дълбочини и въздействат по различен начин на тъканите, терапевтичните ефекти са сходни. Свръхсветещите светодиоди (диоди, излъчващи светлина) са безопасни концентрирани източници на светлина, използвани за производство на специфични дължини на вълната на светлината, които осигуряват терапевтични ползи от светлинната терапия без неблагоприятни странични ефекти.
В ОБОБЩЕНИЕ
Светодиодите със специфични дължини на вълната увеличават кръвообращението чрез увеличаване на образуването на нови капиляри. Това позволява по-добро кръвоснабдяване – следователно повече кислород и жизненоважни хранителни вещества да достигнат до тъканите. Тази повишена циркулация също така позволява по-бързото отстраняване на метаболитните отпадъци.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3926176/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2923954/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2923954/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5523874/
1. E. Mester et al., “Stimulation of wound healing by means of laser rays. (Clinical and electron microscopical study),” Acta Chir. Acad. Sci. Hung., 19 (2), 163 –170 (1978). ACAHA3 0001-5431 Google Scholar
2. E. Mester, B. Szende and P. Gartner, “The effect of laser beams on the growth of hair in mice,” Radiobiol. Radiother. (Berl), 9 (5), 621 –626 (1968). Google Scholar
3. H. Chung et al., “The nuts and bolts of low-level laser (light) therapy,” Ann. Biomed. Eng., 40 (2), 516 –533 (2012). https://doi.org/10.1007/s10439-011-0454-7 ABMECF 0090-6964 Google Scholar
4. P. A. Jenkins and J. D. Carroll, “How to report low-level laser therapy (LLLT)/photomedicine dose and beam parameters in clinical and laboratory studies,” Photomed. Laser Surg., 29 (12), 785 –787 (2011). https://doi.org/10.1089/pho.2011.9895 Google Scholar
5. F. Martius, “Das Amdt-Schulz Grandgesetz,” Munch Med. Wschr, 70 1005 –1006 (1923). Google Scholar
6. E. J. Calabrese, “Originator of the hormesis concept: Rudolf Virchow or Hugo Schulz,” Hum. Exp. Toxicol., 37 (9), 889 –890 (2017). https://doi.org/10.1177/0960327117751237 HETOEA 0960-3271 Google Scholar
7. E. J. Calabrese and M. P. Mattson, “How does hormesis impact biology, toxicology, and medicine?,” NPJ Aging Mech. Dis., 3 13 (2017). https://doi.org/10.1038/s41514-017-0013-z Google Scholar
8. T. I. Karu, “Multiple roles of cytochrome c oxidase in mammalian cells under action of red and IR-A radiation,” IUBMB Life, 62 (8), 607 –610 (2010). https://doi.org/10.1002/iub.359 1521-6543 Google Scholar
9. L. F. de Freitas and M. R. Hamblin, “Proposed mechanisms of photobiomodulation or low-level light therapy,” IEEE J. Sel. Top. Quantum Electron., 22 (3), 348 –364 (2016). https://doi.org/10.1109/JSTQE.2016.2561201 IJSQEN 1077-260X Google Scholar
10. Y. Y. Huang et al., “Biphasic dose response in low level light therapy,” Dose Response, 7 (4), 358 –383 (2009). https://doi.org/10.2203/dose-response.09-027.Hamblin Google Scholar
11. Y. Y. Huang et al., “Biphasic dose response in low level light therapy—an update,” Dose Response, 9 (4), 602 –618 (2011). https://doi.org/10.2203/dose-response.11-009.Hamblin Google Scholar
12. M. R. Hamblin, “Mechanisms and mitochondrial redox signaling in photobiomodulation,” Photochem. Photobiol., 94 (2), 199 –212 (2018). https://doi.org/10.1111/php.12864 PHCBAP 0031-8655 Google Scholar
13. T. Ando et al., “Comparison of therapeutic effects between pulsed and continuous wave 810-nm wavelength laser irradiation for traumatic brain injury in mice,” PLoS One, 6 (10), e26212 (2011). https://doi.org/10.1371/journal.pone.0026212 POLNCL 1932-6203 Google Scholar
14. D. Gigo-Benato et al., “Low-power laser biostimulation enhances nerve repair after end-to-side neurorrhaphy: a double-blind randomized study in the rat median nerve model,” Lasers Med. Sci., 19 (1), 57 –65 (2004). https://doi.org/10.1007/s10103-004-0300-3 Google Scholar
15. R. J. Lanzafame et al., “Reciprocity of exposure time and irradiance on energy density during photoradiation on wound healing in a murine pressure ulcer model,” Lasers Surg. Med., 39 (6), 534 –542 (2007). https://doi.org/10.1002/lsm.20519 LSMEDI 0196-8092 Google Scholar
16. F. A. Al-Watban and X. Y. Zhang, “The comparison of effects between pulsed and CW lasers on wound healing,” J. Clin. Laser Med. Surg., 22 (1), 15 –18 (2004). https://doi.org/10.1089/104454704773660921 JCLSEO Google Scholar
17. A. P. Castano et al., “Low-level laser therapy for zymosan-induced arthritis in rats: Importance of illumination time,” Lasers Surg. Med., 39 (6), 543 –550 (2007). https://doi.org/10.1002/lsm.20516 LSMEDI 0196-8092 Google Scholar
18. R. A. Lopes-Martins et al., “Effect of low-level laser (Ga-Al-As 655 nm) on skeletal muscle fatigue induced by electrical stimulation in rats,” J. Appl. Physiol. (1985), 101 (1), 283 –288 (2006). https://doi.org/10.1152/japplphysiol.01318.2005 Google Scholar
19. A. Amaroli et al., “Photobiomodulation by infrared diode laser: effects on intracellular calcium concentration and nitric oxide production of paramecium,” Photochem. Photobiol., 92 (6), 854 –862 (2016). https://doi.org/10.1111/php.2016.92.issue-6 PHCBAP 0031-8655 Google Scholar
20. D. Barbosa et al., “Effects of low-level laser therapy (LLLT) on bone repair in rats: optical densitometry analysis,” Lasers Med. Sci., 28 (2), 651 –656 (2013). https://doi.org/10.1007/s10103-012-1125-0 Google Scholar
21. V. T. M. Mendez et al., “Assessment of the influence of the dose and wavelength of LLLT on the repair of cutaneous wounds,” Proc. SPIE, 4950 (2003). https://doi.org/10.1117/12.476431 PSISDG 0277-786X Google Scholar
22. F. P. Massotti et al., “Histomorphometric assessment of the influence of low-level laser therapy on peri-implant tissue healing in the rabbit mandible,” Photomed. Laser Surg., 33 (3), 123 –128 (2015). https://doi.org/10.1089/pho.2014.3792 Google Scholar
23. L. Mayer et al., “Histologic and resonance frequency analysis of peri-implant bone healing after low-level laser therapy: an in vivo study,” Int. J. Oral Maxillofac Implants, 30 (5), 1028 –1035 (2015). https://doi.org/10.11607/jomi.3882 Google Scholar
24. R. W. Bunsen and H. E. Roscoe, “Bunsen-Roscoe law,” Photochem. Stud. Ann. Phys., 108 193 (1859). Google Scholar
25. A. C. Alves et al., “Effect of low-level laser therapy on the expression of inflammatory mediators and on neutrophils and macrophages in acute joint inflammation,” Arthritis Res. Ther., 15 (5), R116 (2013). https://doi.org/10.1186/ar4296 Google Scholar
26. C. H. Chen et al., “Effects of low-level laser therapy on M1-related cytokine expression in monocytes via histone modification,” Mediators Inflammation, 2014 1 –13 (2014). https://doi.org/10.1155/2014/625048 Google Scholar
27. S. L. Jacques, “Optical properties of biological tissues: a review,” Phys. Med. Biol., 58 (11), R37 –R61 (2013). https://doi.org/10.1088/0031-9155/58/11/R37 PHMBA7 0031-9155 Google Scholar
28. H. Kolarova, D. Ditrichova and J. Wagner, “Penetration of the laser light into the skin in vitro,” Lasers Surg. Med., 24 (3), 231 –235 (1999). LSMEDI 0196-8092 Google Scholar
29. K. Yoshida et al., “Relationship between microstructure of the skin surface and surface reflection based on geometric optics,” J. Dermatol. Sci., 66 (3), 225 –232 (2012). https://doi.org/10.1016/j.jdermsci.2012.03.011 JDSCEI 0923-1811 Google Scholar
30. T. Ohshiro, “The proximal priority theory: an updated technique in low level laser therapy with an 830 nm GaAlAs laser,” Laser Ther., 21 (4), 275 –285 (2012). https://doi.org/10.5978/islsm.12-OR-16 LATHE5 0898-5901 Google Scholar
31. A. Bhandari et al., “Modeling optical properties of human skin using Mie theory for particles with different size distributions and refractive indices,” Opt. Express, 19 (15), 14549 –14567 (2011).
Photobiomics’’: Can Light, Including Photobiomodulation, Alter the Microbiome?
A placebo-controlled, randomized, clinical trial. 2018 Oct;50(8):819-828. de Paula Gomes CAF, et al.
Low-level laser therapy induces dose-dependent reduction of TNFalpha levels in acute inflammation.
2014 Nov;29(6):1967-76. Antonialli FC, De Marchi T, Tomazoni SS, et al.
Low level laser therapy before eccentric exercise reduces muscle damage markers in humans.
Eur J Appl Physiol. 2010 Nov;110(4):789-96. Baroni BM, et al.